Катедрата по българска литература и теория на литературата е приемник на създадената през 1977 година катедра по българска литература. Тогава неин ръководител е доц. Иван Койнаков, а от 1984 г. – проф. д.ф.н. Бистра Ганчева. Още в първото десетилетие от създаването на литературоведската катедра като водещи преподаватели се утвърждават проф. д.ф.н. Огнян Сапарев, проф. д.ф.н. Клео Протохристова, доц. д-р Юлия Николова, трайно свързали житейската си и научна съдба с Пловдивския университет „Паисий Хилендарски". Следват ги доц. д-р Атанас Бучков, доц. д-р Величко Тодоров (по-късно преминал на работа в СУ „Св. Климент Охридски"), доц. д-р Стефка Кабаиванска, доц. д-р Владимир Янев, проф. д.ф.н. Георги Петков, доц. д-р Маргарита Славова. През ранните години на утвърждаването на филологическите специалности освен щатните преподаватели по съвместителство работят множество литературоведи от СУ „Св. Климент Охридски" и от Института за литература на БАН. Най-заслужили сред тях са професорите Иван Сарандев, Дочо Леков, Лиляна Грашева, Светлозар Игов, Иван Павлов, Маргарита Митовска. Паметни по онова време са семинарите по историческа поетика на проф. д.ф.н. Никола Георгиев и гостуванията на академик Петър Динеков.

Успешната работа на преподавателите от някогашната катедра по българска литература довежда до включването в научната и преподавателска дейност на редица млади и талантливи възпитаници на пловдивската филология като известните днес Живко Иванов, Младен Влашки, Жоржета Чолакова, Запрян Козлуджов, Николай Нейчев, Мария Шнитер, Аделина Странджева, Албена Хранова, Велин Станев. Поради все по-нарастващия преподавателски състав през 1994 година се сформират две нови катедри – по българска литература и теория на литературата с ръководител проф. д. ф. н. Огнян Сапарев и по история на литературата и сравнително литературознание с ръководител проф. д. ф. н. Клео Протохристова.

Ръководител на катедрата по българска литература и теория на литературата за известно време е медиевистът проф. д.ф.н. Георги Петков, негов дългогодишен и особено заслужил приемник е доц. д-р Атанас Бучков. Той има основни заслуги за сформирането на солиден литературоведски колектив, в който израстват редица значими съвременни изследователи като проф. д.ф.н. Албена Хранова (понастоящем във Философско-историческия факултет), проф. д.ф.н. Инна Пелева, проф. д.ф.н. Любка Липчева-Пранджева, проф. д.ф.н. Запрян Козлуджов – понастоящем ректор на Пловдивския университет. Сериозни научни приноси и преподавателски постижения имат доц. д-р Владимир Янев, доц. д-р Димитър Кръстев, доц. д-р Мария Йовчева, както и младите преподаватели гл. ас. д-р Ана Маринова и гл. ас. д-р Ваня Георгиева.

От 1999 г. научната и преподавателска дейност на катедрата е разширена, като към двете основни направления (историко-литературно и теоретико-литературно) се прибавя още едно –  методика на преподаването на български език и литература. Заслужили методисти като главните асистенти Лилия Чеева и Анна Модикян, доц. д-р Пенка Гарушева-Карамалакова и доц. д-р Соня Райчева поставят основите на тази дейност. Понастоящем техни колеги и приемници са доц. д-р Фани Бойкова, гл. ас. д-р Екатерина Петкова и гл. ас. д-р Иван Чолаков.