Издания

 

"Деца на по-малки богове" интерпретира особения принос за българската интелектуална събитийност на фигури, почерци и наративи, разположени "встрани" от централните пространства, главните герои и сюжети на високата култура. Реставрирайки гледната точка на "второстепенните" и "маловажните", изследването ни среща с апокрифната, алтернативната история на ценностите, която обикновено отказваме да мислим и която – ако все пак посмеем да помислим – мефистофелски изкушава с неверия и въпроси спрямо аксиоми и величия, спрямо (всъщност)  цялата подредба на света ни.

 

 

Книгата съдържа статии, писани по различни поводи. Но тя удържа своето единство чрез стремежа на автора да бъде верен на принципите, които представя, обговаря и защитава в нея. Статиите в изданието разкриват основанията на херменевтичния подход и същевременно показват теоретично съзнание за изпитанията, на които е подложен, и препятствията, пред които е изправен. В основите на книгата стои убеждението, че спецификата на литературоведското изследване се обуславя от онези страни на духовността и културата, чрез които се постига ценностно-смисловото усвояване на битието.

 

 

Книгата предлага проучване на преводаческата практика, която в продължение на повече от 130 години представя българската литература на немскоезичната читателска аудитория. Преводаческият транфер е коментиран през аспекта на идеологиите и променливите политически контексти, в които той се осъществява. Интерпретациите следят както асиметриите в културния диалог, така и опитите на различните преводачески практики да постигнат ефективното им преодоляване.

 

 

 

Конференцията "Литературният скандал. Скандалът като литература", организирана от катедра "Българска литература и теория на литературата" на Пловдивския университет се проведе на 28 и 29 май 2009 година в град Пловдив. Това издание събира и представя част от текстовете, участвали в нейната работна програма. Съставители и редактори на сборника са проф. д.ф.н. Инна Пелева и доц. д.ф.н. Любка Липчева-Пранджева.

 

 

"В заглавието на тази книга се чува сюрреалистът Луи Арагон: "Кой е там? Много добре, въведете безпределното!" В предложените тук статии безпределното е въведено, за да бъде  по някакъв начин определено. Което е трудно, почти невъзможно, а вероятно и ненужно… Все пак в тези студии се опитвам да дам отговори на българските авангардни питания от 20-те години на ХХ век; да поразпитам соцреалисти, постмодернисти и специалисти, които настояват, че са дали своите окончателни отговори."   Владимир Янев

 

 

Монографията представя съвременна трактовка на личността и творчеството на Христо Смирненски. Тя е изградена върху богат материал от хумора и сатирата, прозата и лириката на поета. Вижданията на изследователя отчитат характерното и перспективното във всички някогашни и по-нови критически и научни интерпретации… За това второ основно допълнено и преработено издание авторът споделя: "Писах и допълвах тази монография върху творчеството на Христо Смирненски дълго и мъчително. Покрай всичко друго тя е родена и от чувството за вина – десетилетия ми трябваха, за да достигна до автора, когото обичах в юношеството си и подценявах в младостта си, пък и дълго след нея. Сега се опитвам да намаля поне малко от огромното разстояние, което ни разделя. Каквато и да е книгата, както и да се възприеме, за мен тя има цената на изповед."

 

 „Книгата на Инна Пелева е добросъвестна, веща, проникновена, силна като мисъл и изказ, убедителна, завладяваща, казваща. Тя е образцова книга с принос към класик, който ще остане сред живите, четените… Такава добросъвестност може да озадачи със самоубийствената си честност. Но Инна Пелева не спира до тук. Тя методично анализира заглавия и текстове, за да състави несметен списък от позовавания и цитати, от алюзии и заемки, от пародийни или пастишни, автоматични или търсени присъствия на чужди текстови масиви. Вместо да акцентира върху комичния, критичен или самоироничен потенциал в тази зараза с чуждо слово, вместо да търси воля за власт над традицията или постмодерна смиреност, Инна Пелева впряга Радичковата роля на несправящ се във вездесъщ скепсис спрямо Литературата… Инна Пелева обича и щади авторите си. Но книгата провокира въпроси към нейния обект, към Радичков и литературата. Пелева вярва в самодостатъчната ценност на литературата, в нейната естетическа и удоволствена оправданост, в съотнесеността ни с жива и ефективна традиция, чрез която говорим и мислим. В щедростта си критикът следва да бъде по-скоро скриптор, изоморфен на коментирания текст, добросъвестен израз на читателската работа, артикулация на гласа на несъзнаваното му в процеса на възприемателска наслада и почуда. Радичковата проза е бавна и изисква бавно четене. И Пелева харесва и възпроизвежда вкусния уют на Радичковата повторителност…"                                                                                        Димитър Камбуров

 

Повече от век личността и творчеството на А. Константинов са настойчиво коментирани от изследователите на българската литература. В центъра на този интерес винаги е стояла книгата „Бай Ганю". Многогласните спорове около нея всъщност изговарят разбирането и неразбирането, единението и противопоставянето между високите и ниските етажи на националната култура, между писаните и устните й версии, между учените и уличните й въплъщения. Българската текстовост постоянно и във всичките си регистри, във всичките си репертоари (като интерпретира, преправя, адаптира за деца, фолклоризира, илюстрира и пр.) „отговаря" на Алековите невероятни разкази. Сигурно и защото те реализират специфичен антиезик, който оспорва думите, историите и патосите на класическата национална идеология.                                                                     "Ако днес изобщо е възможно определението капитален труд, то в литературознанието през 2002 г. няма по-подходяща от тази книга, за която то да се отняся. Книга, която е натрупала в себе си целия капитал на досегашните прочити, изследвания и фолклорни преразкази за текстовете Алеко и Бай Ганю. Книга, която сама е капитал, който олихвява, умножава значенията си, накъдето и да поемеш. След този труд всяко интерпретаторско усилие върху Алековиадата и Байганювиадата ще изглежда странно непосилно."                                                                                                                                   Пламен Дойнов

Buchkov Ecriture

Lipcheva 2

Buchkov Fragmenti

Vlado Unlimited