Инна Пелева „Ботев. Тялото на национализма"

Книгата анализира идеите за българската нация, залегнали в творчеството на Христо Ботев, но се насочва към тях от "дъното" на езика и разглежда фигурите и метафорите на храната и телесното, на болестта и старостта, на рода и чужденеца. Резултатът е един неочакван образ на поета, който води към проблематизиране и преосмисляне на представите за изграждането на българската национална идентичност.

Инна Пелева „Деца на по-малки богове"

„Деца на по-малки богове" интерпретира особения принос за българската интелектуална събитийност на фигури, почерци и наративи, разположени „встрани" от централните пространства, главните герои и сюжети на високата култура. Реставрирайки гледната точка на „второстепенните" и „маловажните", на „аутсайдерите" в състезанието за престиж, изследването ни среща с апокрифната, алтернативната история на ценностите, която обикновено отказваме да мислим и която – ако все пак посмеем да помислим – мефистофелски изкушава с неверия и въпроси спрямо аксиоми и величия, спрямо (всъщност) цялата подредба на света ни. Та нали без провокациите на апокрифа, без способността му да скандализира образът на националната култура би бил подозрително монолитен, почти по тоталитарному еднозначен и едноизмерен...

Инна Пелева „Йордан Радичков. Дума, разказ и тъга"

…Като че ли за мнозина сърцевината на Радичковото разказване е "алитературността", самородната и неповлияна от окултуряващи процедури стихия на устната реч. Внимателното четене обаче ще коригира подобен предразсъдък: северозападните текстове демонстрират богати и сложни, понякога драматични отношения между автора си и заварения писмен свят, между самоукия, неизкушения (наистина ли) творец и наследената Библиотека. Обмислянето на тези отношения може да промени разбирането ни за онова уникално, изключително качество, което прави от Радичков именно и само Радичков.
Какви са архитектурните принципи, крепящи неговата Вселена от истории, как точно "работи" тя, как живеят и значат в границите и човекът и нещата - на тези питания отговаря книгата Йордан Радичков. Дума, разказ и тъга.

Инна Пелева „Алеко Константинов. Биография на четенето"

Повече от век личността и творчеството на А. Константинов са настойчиво коментирани от изследователите на българската литература. В центъра на този интерес винаги е стояла книгата „Бай Ганю". Многогласните спорове около нея всъщност изговарят разбирането и неразбирането, единението и противопоставянето между високите и ниските етажи на националната култура, между писаните и устните ѝ версии, между учените и уличните ѝ въплъщения. Българската текстовост постоянно и във всичките си регистри, във всичките си репертоари (като интерпретира, преправя, адаптира за деца, фолклоризира, илюстрира и пр.) „отговаря" на Алековите невероятни разкази. Сигурно и защото те реализират специфичен антиезик, който оспорва думите, историите и патосите на класическата национална идеология…

Инна Пелева „Възраждания. Българистични студии"

Сборникът със студии на Инна Пелева за Паисий, Раковски, Ботев, Вазов и Яворов променя не просто образа на Възраждането, една от най-здраво охраняваните зони на академичните и неакадемични занимания с историята, но и самите нас, четящите тази история. С бароков интелектуализъм книгата изразява една от ключовите интуиции на последното десетилетие – че векторът на времето не сочи твърдо в една посока, а се люлее, осцилира в някаква ту празнично, ту меланхолично преживявана извънвремевост, безпътица.

Инна Пелева „Места от конспекта"

Ако прицелът на „Възраждания" бе задължаващото, телеологически фокусирано минало на Възраждането, то с „Места от конспекта" Инна Пелева се обръща към класичното, за да извади на преден план онова, което сякаш е било пред очите ни, а не сме го забелязвали. Текстовете в книгата разкриват скритите кодове, подриващи навика и съживяващи четенето на умъртвените от каноничност текстове – храните при Елин Пелин и Ботев, не-родното и болното при Йовков, Милтъновско-гинекологичното при Яворов.

Любка Липчева-Пранджева „Текстът Левски - прочити в свой и в чужд контекст"

Издаването на сборника „Текстът Левски – прочити в свой и чужд контекст" финализира работата по интердисциплинарния проект, иницииран през 2012 г. от лектора по български език и култура във ВУ проф. Любка Липчева и българския посланик във Виена Елена Шекерлетова във връзка с 175-та годишнина от рождението на Апостола на свободата. Той съдържа докладите от Международния студентски семинар /Карлово, 2013 г./, в който участие взеха студенти по българистика от 6 европейски университета – Фрайбург, Виена, Страсбург, Познан, София и Пловдив.

Изследванията на живота, делото и идеите на Васил Левски на филолози, историци, българисти и културолози открояват присъствието на Апостола в паметта на европейския 19-ти век. 

„Литературният скандал. Скандалът като литература"

 

Конференцията „Литературният скандал. Скандалът като литература", организирана от катедра „Българска литература и теория на литературата" на Пловдивския университет се проведе на 28 и 29 май 2009 година в град Пловдив. Това издание събира и представя част от текстовете, участвали в нейната работна програма. Съставители и редактори на сборника са проф. д.ф.н. Инна Пелева и проф. д.ф.н. Любка Липчева-Пранджева.

Любка Липчева-Пранджева „Битие в превода. Българска литература на немски език (XIX-XX в.)"

Монографията конструира изследователското си поле през различните възможности за засичане на базисни за съвременната културология понятия като превод и интеркултурна комуникация в съпоставителната оптика на два контекста – българския и немскоезичния. Предложена е цялостна визия за една преводаческа практика, обхващаща вече над 130 години (1876 – 2008). Сменена е посоката, през която традиционно се коментира културният трансфер (от Германия и Австрия към България), без това да означава, че са пренебрегнати или потулени асиметриите, които го управляват. Опит за тяхното надмогване или балансиране (по-скоро) има в друго отношение – работата се стреми да задържа аналитичното си вглеждане еднакво устойчиво и в двата контекста. Оттук произтичат и основните изследователски теми, които са коментирани: преводът като моделиране на визия за национална литература; превод и литературен канон; идеологии, политически практики и преводът на литературни произведения като инструмент на дискурсивните им проявления; медиаторски функции на фигурата на преводача и др.

Любка Липчева-Пранджева „Левски: Букви от името"

Изследването проследява срещата на името Левски, пряко изричащо тъждественост с националния хералдичен знак, и името Апостола (Апостола на свободата) като лексикална единица на пътуващия европейски „речник на революцията", за да очертае сливането им в идеалния образ на националното себепортретуване. Митопоезисът е проследен в дълбочината на масивен обем от текстове: житийната традиция и унаследените модели за святост, кореспонденцията от периода, документите на революционното движение, публицистиката, мемоарни и литературни текстове. Като се обляга на някои предварителни теоретични проучвания на мита, анализът тук основно е съсредоточен върху културологичните механизми за съзиждане на памет. Проследени са механизмите на съперничещо си оразличаване в почерците и общата им опора в словото на Левски, функционално изведено в надредна, абсолютна категория за истинност.

Любка Липчева-Пранджева „Бързият сън на митовете"

Изследването следи процесите на интензивно изграждане на националния митопоезис, като откроява специфични, ключови сюжети на неговото разгръщане. Централната, дискусионно поднесена тема е свързана с вариантите на активно „съучастие" на литературната комуникация. Проектираните в уводната статия успоредици с процесите в европейския контекст открояват смесването на архетипно-първично и просветено-модерно като изначално присъщи на културологичните механизми за личностна и групова идентичност. Кръвната връзка, езикът, религията, представите за „земята рай", аксиологиите на историята и на героичните наративи консолидират речника на националните митове в българската възрожденска текстовост, но създават и земетръсните зони за бъдещите кризи на идентичността, периодично разтърсващи литературното писане.

Запрян Козлуджов „Херменевтичният подход - основания и изпитания"

В основите на книгата стои убеждението, че спецификата на литературоведското изследване се обуславя от онези страни на духовността и културата, чрез които се постига ценностно-смисловото усвояване на битието. Тръгвайки от езиково назованото (от текста като обективна даденост), интерпретациите, събрани в книгата, се опитват (според силите и възможностите на автора им) да постигнат езиково неназованото – актуалното смислово единство на етическите и естетическите ценности, които тълкуваните творби носят в себе си. И ако отделните работи са разкрили, макар и в някаква степен, това единство, то значи, че и книгата като цяло е постигнала целта си – проблематизирайки, но и защитавайки основанията на избрания интерпретативен подход.

Запрян Козлуджов „Идентичност и интерпретация"

Проблематиката на статиите, включени в настоящата книга, се фокусира в двете понятия, откроени в заглавието й – „ИДЕНТИЧНОСТ И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ". Теоретично неизкушеният читател (а може би не само той) вероятно би задал въпроса какви са основанията за тяхното обвързване - доколко и дали изобщо те се взаимоопределят и взаимопредполагат? Отделните работи в книгата са опит за възможен теоретичен отговор на поставения въпрос. Те са и личностно мотивиран рефлекс спрямо съвременната кризисна духовна ситуация. Опит да се осмислят кръстните изпитания и по- дълбоки онтологични основания на разколебаната и проблематизирана личностна и авторова идентичност. Опит да се покаже как човешката идентичност може да се постигне и съхрани в литературното слово и герои. Работите поглеждат интерпретацията и рефлексията през призмата на понятието „херменевтична идентичност" и разглеждат механизмите, чрез които един литературен текст може да претърпи продуктивни метаморфози.

Подходът се движи в руслото на определена хуманитарна традиция и е един от възможните като теоретична позиция и мисловна нагласа. Вероятно, от гледна точка на други методологически принципи, той би могъл да бъде оспорен. За автора избраният подход е начин за отстояване на собствената му човешка и литературоведска идентичност.

Запрян Козлуджов „Литературният сказ и проявите му в българската проза"

Теорията за сказа като особен тип наративност възниква и се оформя в руското литературознание от края на 10-те и началото на 20-те години на нашия век. Тя е плод на стремежа да се осмисли един повествователен феномен, получил по същото време много широко разпространение в руската литература. Заедно с това, важно е да се подчертае, че нито литературният сказ като художествено явление, нито сказовата теория като литературоведско явление идват на празно поле.

Запрян Козлуджов „Повествователят-подстъпи към интерпретацията му"

Статиите, включени в книгата са обособени в два раздела. Работите от първата част разглеждат основни въпроси от теорията и поетиката на прозата, ориентирани върху конкретен литературен материал. Предмет на анализ във втората част са факторите, обуславящи разбирането и тълкуването на, литературната творба. Проблематиката на книгата до голяма степен предопределя и нейната читателска аудитория – студенти, филолози, ученици от горния курс на гимназиите с хуманитарна насоченост, както и всички, интересуващи се от специфичните проблеми на литературната наука.

Атанас Бучков „Между писането и написаното"

Нищо засукано няма в заглавието. Става дума за професионален делник, лутащ се между написаното, т.е. литературата и мисленето за нея, от които необратимо се отдалечаваме, и въпроса на постмодернизма — „какво е писането"? С малки изключения, включените работи са все участия в научни конференции. Понеже времето в тях е ограничено, опитах тук-там нещичко да пипна и развия в по-изчерпателен обем. Така е: човек добавя с надеждата за по-добро, пък често го разваля. Но ако първоначално мисълта е била оскъдна, едва ли в случая съм развалил много. Утехата ми е, че утаеното в това „между" поне е автентично. И професионален, животът си е живот — човешки единствен. Но да имаш живота си и да бъдеш в живота веднъж — става все по-трудно. Опитвам се не само с ума да приема думите на Левинас, че „трябва" предхожда „е". И се натъквам, на всяка крачка, на невъзможността на „трябва" в „е". Възможно ли е „етиката да предхожда онтологията"? Не зная. Продължавам да живея с написаното. И да усещам, че пред въпроса на Разколников „може ли да се пролива кръв по съвест?" етиката е естетически жива. Всъщност това е и смисълът на тези въвеждащи думи — нататък няма да е по-различно.

Авторът

 

Атанас Бучков „Емилиян Станев и проблемът за кризата на авторството"

За избора на темата

Авторът в творческото самосъзнание

Сянката на кризата

„Легенда за Сибин, Преславския княз" и „Антихрист" в аспекта на авторството

Авторът като тема

Завещанието на автора

 

Атанас Бучков „Критически залисии"

Ако писането е начин да живееш, възможно ли е изведнъж да понесеш товара на въпроса - писал съм, но значи ли че съм живял? В клинча на този въпрос попадна българският писател. И заедно с него - и критика. Еднакво и все повече „маргинализирани" днес. Та затова стоях тъжно до купищата книги, които Народна библиотека в Пловдив преди време продаваше на „корична" цена. По-голяма част от книгите беше обречена на претопяване. Опитах се нещо да спася. Имаше сред тях и книги, за които бях писал. Взех ги от уважение към думите и хората, живели чрез тях… 

Атанас Бучков „Литературнотеоретични фрагменти"

ВЪВЕЖДАЩО САМОПРИЗНАНИЕ

Писани по различен повод и по различно време, фрагментите носят следите и на едното, и на другото. Най-очебийни обаче са следите на третото в тях. Което ме и подтиква към това самопризнание. Виждам оценъчно преповтарянето (на теми, автори, цитати) като въртене в кръг. Може да се каже и по-остро - като тъпчене на място. Ала откровено признавам, че държа и на двете. В смисъла, в който единството на време и място прави мисълта действителна. В случая - издава пристрастията й към М. М. Бахтин. Та затова от публикуваното тук-там подбрах тъкмо тези фрагменти. Заради принципите, които ги свързват в единството на гледната си точка. Първият - че възможността да говорим за творбата се корени в общуването с нея. И вторият - че това общуване е винаги лицево.

Владимир Янев „На границата с безграничното"

Четенето - какво удивително приключение! Женствените форми на думите, мускулестата им мъжественост – сливането им в изречения...И буйният пулс на речта в стихотворния поток, в бързата река на разказа, утаяването в спокойното течение на повестта, вливането в могъщия океан на романа. Четенето, което упоява, което те въвежда в един свят - същия и много по-различен... Четенето, в което Еросът опложда Логоса, за да открие Космоса. Това са трите стихии, които древните са познавали. Трите стихии, които само читателят може да има заключени между страниците на книгите. Стихиите, които ще отключи, за да се разбере: Любовта е, която движи словото и открива природата и човека.

Владимир Янев „Въвеждане на безпределното"

С трепет посвещавам „скромний си трудец" на достоен читател - Никола Георгиев. Когато бях студент, възкликнах по повод предложен от него анализ: „За красотата трябва да се говори красиво!" Асистентът замислено изрече: „Колегата може би има право... За красотата трябва да се говори красиво?! Това означава ли, че за кръга трябва да се говори кръгло?" Просто си размишляваше на глас. Четири десетилетия оттогава, много кръгли глупости потънаха в кръговете на забравата (за да отворят място на други окръглености), а размишляващият глас, на Никола Георгиев продължава да звучи - научно и... наистина красиво.

Владимир Янев „Литературният Пловдив от ХІХ век до наши дни"

Писатели и изследователи за тази книга

„Няма нищо по-естествено точно Владимир Янев да бъде авторът на този безценен пътеводител в литературните и културни дебри на Пловдив и на цяло Българско. Полезно четиво в космополитния ни и безпаметен свят!" Георги Чобанов

„Имам си една мечта след тази книга на Владимир Янев. Искам да стана кмет на Пловдив! Ще откупя авторските права, ще задължа изследователя на всеки пет години да я допълва, а аз - кметът, ще я издавам в огромен тираж и ще я подарявам с гордост на всеки гост на Пловдив." Георги Янев

„Пловдив заслужава тази книга, заслужава я и нейният автор - човек с неутолим глад за литература." Иван Станков

„Славен труд за поривите на духа под нашите ту ласкави, ту смръщени небеса. Само Владимир Янев можеше да го стори с такава всеотдайност, обич и щедрост." Димитър Кирков

„Литературният Пловдив" е по възрожденски полезна книжнина, каквито са и двете пловдивски библии: „Пловдивска хроника" на Никола Алваджиев и „Пловдивската симетрична къща" на арх. Христо Пеев. Който е хванал перото в Пловдив или на път оттук е надраскал нещо - все едно тривиално или гениално, дано да влиза в бъдещите издания на тази отворена енциклопедия." Антон Баев

„Учудващо е, че Владимир Янев сам се е заел с непосилната задача да възкреси литературния Пловдив през годините. И всичко е направено въпреки късогледството на „културните" чиновници, лишени от усет и сърце за този безсмъртен град." Георги Райчевски

Владимир Янев „Христо Смирненски. Маскарадът и празникът"

Писах и допълвах тази монография върху творчеството на Христо Смирненски дълго и мъчително. Покрай всичко друго тя е родена и от чувството за вина - десетилетия ми трябваха, за да достигна до автора, когото обичах в юношеството си и подценявах през младостта си, пък и дълго след нея. Сега се опитвам да намаля поне малко от огромното разстояние, което ни разделя. Каквато и да е книгата, както и да се възприеме, за мен тя има цената на изповед. Човек се изповядва пред най-близките или имайки предвид тях, но ако изповедта му има ценност, тя намира и свои непознати близки. Бих искал това да са млади хора, чиито мислещи и чувствителни духове едва ли могат да приемат пребиваването единствено в света на меркантилното. Те са и най-жестоките, и най-благородните съдници. Очаквам от тях първото, а второто нека почерпят и отнесат към Смирненски. Той се нуждае от тях, а те от него. Не се сбогувам с Юношата - надявам се приключенията ми с него да продължат.

Владимир Янев „Признати и непознати"

Пролог 

Алеков азбучник

Яворов и българският експресионизъм

Научнофантастичната драма "Откривател" на Кирил Христов 

Поезията на Ник. Вас. Ракитин

Празникът и сънят в приказното творчество на Константин Константинов

Художественото самосъзнание на Стоян Загорчинов 

Три етюда върху Николай Марангозов

Николай Райнов в Пловдив

Преодоляване на несправедливостта (Писателят и редакторът Еню Кювлиев)

Врата в миналото (Белетристът и драматургът Христо Г. Казанджиев)

Явление Яворово - реквием за поета

Владимир Янев „Българският литературен авангардизъм"

Изследването на доц. д-р Владимир Янев е начална част от цялостен труд върху многообразните проявления на българския литературен авангардизъм. (Предстои продължението му: II – „Български експресионисти - литературни портрети": III – „Диаболизмът и имажинизмът в българската литература"; IV – „Българският литературен авангардизъм и неоавангардизъм през XX век".) Целта на този първи свитък е „разузнавателна" и е свързана с апробацията му от все по-нарастващото общество на изследователите на авангардните тенденции в литературата ни през 20-те години на XX век. Авторът се надява на колегиален (предполагаемо аналитичен и критичен) отзвук. Изследването, позоваващо се на множество исторически факти и интерпретации, има своеобразен „христоматиен" характер, подпомагащ преподаватели, студенти, ученици при възприемането и усвояването на българския литературен авангардизъм.

Мария Йовчева „Старобългарският служебен миней"

След агиографско-панегиричните сборници служебните минеи образуват най-масивния текстови календарен корпус в средновековната славянската книжнина. При това техният обем се дължи не на блокове от пространни текстове, а на много високата вариативност на няколко основни равнища (календар, състав, текст). Съпоставен дори с другите две основни химнографски книги (Триода и Октоиха), Минеят се отличава с по-голямо разнообразие на конкретните ръкописни представители поради отвореността не само на службата, но и на календара - равнище, което в Триода и Октоиха не генерира толкова много разночетения, защото не се променя през вековете в такава голяма степен. Затова въпреки дългата изследователска традиция славянската история на минейните сборници е все още далеч от сравнително детайлизираната картина на развитието на Октоиха и Триода. След първата вълна на научен интерес в края на XIX и началото на XX в. (В. Ягич, архимандрит Сергий) години наред проучванията върху минейните преписи остават в рамките на кодикологията, археографията и текстологията на оригиналните творби за славянски светци от най-ранния или от по-късните периоди. Последните петдесетина години обаче бяха наситени с много новости, като истинският прелом в науката настъпи след поредицата открития на оригинални творби на Кирило-Методиевите ученици, направени от българските и руските учени. Тези новонамерени поетически произведения са ценни не само за обогатяването на един дотогава сравнително слабо попълнен дял от старобългарската литература, но и с това, че станаха изходна точка за разработването на различни частни въпроси (текстология, археография, реконструкция на състава и акростиха, поетически строеж и ритмика, агиология, историческа литургика). 

„История на българската средновековна литература" Съставител А. Милтенова

Книгата включва статии от Мария Йовчева.

Най-ранният - средновековният - период в историята на българската литература продължава повече от осем века - от втората половина на IX до към края на XVII в. С него са свързани имена-легенди в българското културно наследство - светите братя Кирил и Методий, Климент Охридски, Константин Преславски, Евтимий Търновски... Старобългарската литература се превръща в основен фактор за изграждане на българската култура, който скрепява религиозните и естетическите представи с политическите идеологии на средновековното общество. Тя обговаря пространството на българина, като обвързва език и идентичност, творческа воля и интелектуален опит. Нещо повече, тя става основа за развитието на другите славянски православни литератури и култури. От обработеността и богатството на книжовния език до изковаването на националните митологии, старобългарската литература в пълния смисъл на думата е хранилище на българското самосъзнание. Дело на езиковеди, историци на литературата, текстолози, специалисти в областта на християнските култове, химнолози и библеисти-слависти от по-младото поколение медиевисти, тази книга обобщава натрупаните през последните десетилетия открития в областта на старобългаристиката и преосмисля историята на старата българска книжнина в нейния непрекъснат продуктивен диалог с византийската и с останалите православни европейски литератури. Книгата е предназначена не само за специалисти, но и за всеки, който проявява интерес към българската старина.

Х. Миклас, Л. Тасева, М. Йовчева „Берлински сборник. Среднобългарски книжовен паметник от началото на XIV век с допълнения от други ръкописи"

Берлинският сборник е среднобългарски ръкопис, отнасян според последните изследвания към началото на XIV в. Основната част от него (135 листа) се съхранява в Берлинската държавна библиотека (Staatsbibliothek Preussischer Kulturbesitz) в сбирката на Вук Караджич под номер 48. Един фрагмент от три листа се намира в Руската национална библиотека в Санкт-Петербург (сигнатура Q.п.I.15). За пръв път в пълния си вид паметникът е представен през 1988 г. във факсимилното издание на X. Миклас, което ще служи и занапред като база за кодикологически, палеографски и изкуствоведски изследвания. Изключителната стойност на Берлинския сборник като книжовен и езиков паметник се подчертава и от излезлите след това студии. Със своя разнороден състав паметникът очертава картината на средновековната литература с нейното жанрово многообразие - канонични, неканонични и апокрифни четива, монашески правила, слова, поучения, похвали, въпроси и отговори, коледник. В сборника са включени преводни и оригинални творби от най-стария период на славянската писменост до XIII в., между тях и старобългарски съчинения от Петър Черноризец и презвитер Йеремия, както и анонимната преработка на Храбровото Сказание О писмеиех с прибавен азбучен акростих. Същевременно в него са обединени текстове с различен произход и различна предистория, в които се отразяват многовековните отношения между южнославянските и източнославянските книжовни традиции. Енциклопедичният състав на Берлинския кодекс е предпоставка за интензивен интерес от страна на широк кръг специалисти в областта на медиевистиката: лингвисти, литературоведи, текстолози, историци, етнолози, литургисти и други. Именно за нуждите на такива разнородни научни кръгове е предназначено настоящото издание. Изследователската част допълва сведенията, дадени във факсимилното издание, т.е. не включва откривателската и научната история на ръкописа, както и кодикологическото и палеографското описание на кодекса.

„Книга на пророк Иезекиил с тълкования"

Изданието е подготвено от Л. Тасева и М. Йовчева

Средновековните български библейски текстове на Стария Завет, предназначени за индивидуално четене, са напълно непроучени и дори неиздадени. С тази книга продължава публикуването на съхранените до наши дни български ръкописи, които съдържат преводи на старозаветни книги. В основата на изданието стои най-старият и най-важен български ръкопис от последната четвърт на XIV в., който се съхранява днес в Руската национална библиотека в Санкт Петербург. В него са запазени части от превода на Стария Завет, извършена между 882 и 884 г. от славянския пьрвоучител св. Методий и неговите ученици; преводи и редакции на старозаветни текстове, осъществени в Преславската книжовна школа в края на IX - началото на X век, както и следи от работата на търновските книжовници от XIV век върху старозаветните библейски книги. Ръкописът съдържа 23 старозаветни книги и е не само най-пълната българска сбирка от книги на Стария Завет от епохата на Средновековието, но и най-старият запазен славянски ръкопис изобщо, в който се предприема опит да се събере в една книга текстът на Стария Завет. Поради това той представлява изключителен интерес за изучаването на историята на старозаветния текст не само в България, но и в целия славянски свят.

С. Николова, М. Йовчева, Т. Попова, Л. Тасева „Българското средновековно културно наследство в сбирката на Алексей Хлудов в Държавния исторически музей в Москва. Каталог"

Светлина Николова

Мария Йовчева 

Таня Попова 

Лора Тасева

Соня Райчева „Помагало по методика на литературното образование.Теоретико-приложни аспекти"

Същността на учебното помагало по Методика на литературното образование има за цел да подпомогне бъдещите учители за мотивирана професионално-личностна реализация. Подбраният теоретичен фундамент е обвързан с практически подходи, които могат да улеснят стажанта, младия учител или да провокират по-опитния чрез вариантни гледни точки.
Предложеният труд е опит да се „разгърне" обучаващото всекидневие по литература - така, както е в практиката. Търси, осмисля и акцентира на детайли, незначими на вид или добре познати, но с категорична роля в обучението.

„Комуникативната компетентност в езиковото и в литературното обучение"

Комуникативността в езиковото, литературното и интеркултурното образование

I. Комуникативната компетентност и съвременните й проявления в езиковото обучение. Ваня Кръстанова

II.Прагмалингвистични характеристики на комуникативната компетентност. Фани Бойкова

III. Създаване на позитивна интерактивна среда в урока по български език. Пенка Гарушева

IV. Комуникативността в новите учебници за V клас (2006 г.). Анна Модикян

V. Традиция и иновации в чуждоезиковото обучение. Георги Гешев

VI. Учебникът по руски език за 7 клас „Друзья" в контекста на съвременния комуникативен подход. Катя Ганева

VII. Музиката в контекста на литературното обучение като начин за опознаване на света. Соня Райчева

Препоръчителна литература

За авторите в сборника

 

Фани Бойкова „Комуникативни стратегии в обучението по български език"

Монографията проучва комуникативните стратегии в контекста на комуникативната парадигма на съвременното езиково обучение. Комуникативните стратегии се разглеждат с оглед на формирането и приложението им в обучението по български език при работа с текст. Представят се концептуални теоретични постановки от областта на теорията на обучението, лингвистиката, философията, психологията и др. научни сфери, изследващи понятието комуникативна компетентност – основополагащ конструкт в съвременното езиково обучение. Обосновава се постановката, че успешността в общуването се основава на подбор и реализация на подходящи комуникативни стратегии, чието комплексно приложение свързва езиковото знание с културния контекст, осигурява успешността в образователния процес, поради което се представят съдържателните им характеристики и специфичните им функции в обучението по български език.

Проблематиката на настоящото изследване е поставена в контекста на научните постановки, уточняващи и конституиращи съществените характеристики на комуникативно ориентираното езиково обучение. Представени са научните теории за понятията, които операционализират инструментариума на съвременното обучение по език – комуникативна компетентност; комуникативна ситуация; текст. Разглеждат се специфичните характеристики на комуникативната стратегия – да подготвя за трансфер на знания, умения, отношения в бъдещи социални практики на общуване.

Проучването на така очертаната проблематика е с предимно анализационен и установяващ характер. Представя се понятието комуникативна стратегия с оглед на ролята и значението ѝ в образователния дискурс и по-конкретно в обучението по български език. Обсъжда се понятието текст като централно за комуникативно ориентираното обучение по български език. Разглеждат се прилаганите от учениците комуникативни стратегии за работа с текст според особеностите на комуникативната ситуация. Предлагат се възможни методически решения за развиване на умения за съзнателно приложение на уместни комуникативни стратегии.

Пенка Гарушева, Фани Бойкова „Помагало по методика на обучението по български език (теоретични и практически насоки)"

„Трудът запълва празнина в българската методическа литература. Неговата голяма функционалност произтича преди всичко  от системното и задълбочено представяне на конкретни образователни и социокултурни феномени. Професионално е разкрит социокултурният контекст, в  който функционират занятията по български език като първи език. С успешното използване на съвременни постановки от методиката на обучението по български език се съдейства за информационното обогатяване на учители и студенти, като основа за техни   търсения и иновационни решения в практиката." проф. Кирил Димчев

Книгата е предназначена главно за студенти, изучаващи дисциплината методика на обучението по български език. Тя би била потребна и за тези, които усвояват методика на чуждоезиковото обучение. Ще привлече вниманието и на интересуващите се от езика и неговото овладяване. За да преосмислят и обогатят натрупания опит, полза от книгата биха имали и учителите по български език и литература. Помагалото ще предизвика засилен прагматичен интерес у студенти задочници, които се готвят за учители по български език и ли¬тература, тъй като при подготовката си за изпит и за урочна дейност ще имат на разположение систематизирани методически знания. И още: защото голяма част от методическите задачи в книгата, чрез които се осмислят методически знания и се формират методически умения, са снабдени с ключ за по-целенасочено и точно достигане до верния отговор. Изданието може да се използва от преподаватели методици: в ежедневната им работа на занятията по методика на обучението по български език (лекции и упражнения); в методически семинари при квалификация на учители (особено на учители с малък стаж), за да се разширят методическите им познания и да се усъвършенства методическата им опитност.

 

Иван Чолаков „Зараждане и развитие на методиката на обучението по български език (от Освобождението до началото на ХХ век)"

Монографията на Иван Чолаков Зараждане и развитие на методиката на обучението по български език (от Освобождението до началото на XX век) е оригинално замислено и професионално осъществено иновативно проучване, което запълва съществена празнина сред родната книжнина, посветена на проблеми, свързани с науките за българския език и за езиковото образование в България. Времевият отрязък (1878 - 1910 г.) и примерите през този период за теоретично и практикоприложно образователно творчество (методики, учебници, помагала, публикации в специализирания печат и пр.), предпочетени като изследователски обект от автора, са истинско предизвикателство пред всеки учен. Това е така, защото той се наема: да анализира първите прояви на институционално организиран, осъществяван и контролиран процес на обучение по български език в младата държава; да коментира от оценителски позиции предимствата и несъвършенствата на първите учебни книги и съпътстващите ги методически указания за провеждане на ефективен учебен процес; да обосновава значимостта за теорията и практиката на езиковото обучение на основните за тогавашния културнообразователен контекст проблеми с методически характер. С усета и старанието на отлично подготвен методик Иван Атанасов Чолаков успява резултатно да „подчини" посочените предизвикателства на своите изследователски цели и резултатът е налице - професионално осъществена концептуализация на процесите на пораждане и развитие (през първите десетилетия след Освобождението) на науката методика на обучението по български език. Заслуга на Иван Атанасов Чолаков е, че след научно обоснован анализ на предпочетените източници на информация (книги, наречени методики от самите им автори, учебници по български език, учебни помагала и други публикации с образователни функции) успява да направи важни за историята на методиката обобщения, които несъмнено са и негови лични приноси към теорията на методическото познание в България.

Проф. д-р Ангел Петров

Представеният труд има приносен характер в много насоки: той е първото монографично изследване върху въпроса за зараждането на методиката на обучението по български език. На второ място, анализирайки най-ранните методически ръководства, авторът дава личната си оценка по отношение на техните предимства и недостатъци, с което очертава ясно движението и насоките на развитие на методическата мисъл в България в нейния начален етап на развитие. Друг принос на представения труд е анализът на процесите на рецепция и влияние на най-значимите педагогически направления и школи (немски и руски) върху българската методическа литература, с което я доближават до европейските постижения в тази насока. Приносен момент е и очертаната приемственост спрямо възрожденската методологична мисъл – от една страна, както и надграждането и развитието на тези идеи в перспективата на модерното време - от друга.

Проф. д.ф.н. Диана Иванова

Клео Протохристова, Екатерина Петкова „Работни листове по литература за 8. клас"

Работните листове по литература за 8. клас ще подпомогнат личностното развитие на ученика чрез активни методи на учене. Предложените стратегии формират познавателни и метакогнитивни компетентности, насочени към развитие на общокултурни умения. Темите, организирани по автори и творби, са ясно структурирани в атрактивни рубрики и са предназначени за работа през цялата учебна година. Перфорацията на листовете от учебните комплекти позволява те да се отделят от книжното тяло и да се прилагат в лично портфолио с материалите и разработките на всеки ученик.

Клео Протохристова, Татяна Ичевска, Димка Димитрова, Екатерина Петкова „Български език и литература. Практически насоки за самоподготовка и зрелостен изпит"

ефективни практически насоки за прилагане на знанията ви за книжовния език, придружени със задачи, близки до задачите в изпитния тест

модерен подход при представяне на цялата необходима информация за изучаваните автори и произведенията им в систематизирана форма

оригинална техника за бързо четене в помощ на упражненията ви върху работа с текст

ясни последователни стъпки за създаване на текст (резюме, есе, интерпретативно съчинениние)

удобни таблици за бърза справка във връзка с термини, специфични думи, изключения от правилата

„Знаещи и можещи по литература. Теми и тестове за 12. клас."

Клео ПротохристоваЕкатерина ПетковаКатя ТахчиеваСнежанка ИлчеваТеодора БотушароваДочка Андонова-Петрова

Настоящето помагало служи за текуща подготовка по литература в 12. клас и за Държавен зрелостен изпит. В него ще намерите: кратки сведения за творческото светоусещане на отделните автори чрез цитати от техните изказвания; отзиви на литературната критика за изучаваните писатели и творби; основните теми, мотиви и акценти, на които да обърнете внимание при анализа и тълкуването на конкретните художествени текстове; указания как да откривате и използвате междутекстовите връзки на разглежданите творби с произведения, изучавани в 11. клас; тестови задачи за проверка на вашите знания върху изучаваните автори и творби; модел на коментар на публицистичен или художествен текст, съобразен с изискванията за разработка на интерпретативно съчинение; обобщени тестове върху авторите ипроизведенията, заложени в учебната програма за 12. клас; учебно-изпитната програма за ДЗИ по български език и литература; скали за оценяване, критерии за оценка на интерпретативно съчинение и отговори на тестовете; Учебната система по литература за 12. клас съдържа: учебник за ЗП; учебник за ЗП и ПП; книга за учителя; христоматия; теми; теми и тестове; помагало; Настоящото издание е одобрено от МОМН и е съвместимо с учебната програма за 2012/2013 г.

„Знаещи и можещи по литература. Теми и тестове за 11. клас"

Клео ПротохристоваЕкатерина ПетковаКатя ТахчиеваСнежанка ИлчеваТеодора БотушароваДочка Андонова-Петрова

Учебното помагало служи за текуща подготовка на учениците по литература и за Държавен зрелостен изпит. Съдържа материали върху всички автори, изучавани в 11. клас на СОУ; насоки за анализ и интерпретация на основните видове художествени произведения; тестови задачи за проверка на знанията; модел на коментар на публицистичен или художествен текст, съобразен с изискванията за разработка на интерпретативно съчинение; обобщени тестове върху авторите и произведенията, заложени в учебната програма за 11. клас; учебно-изпитната програма за ДЗИ по български език и литература; скали за оценяване, критерии за оценка на интерпретативно съчинение и отговори на тестовете.

Веселина Тонева, Екатерина Петкова, Росица Ботушева „Книга за учителя по литература за 10. клас"

Книгата за учители е разработена в съответствие с учебника по литераура на Клео Протохристова и колектив, но от три преподавателки по литература с богат опит от Сливенската хуманитарна гимназия "Д. Дамянов". Съдържа учебната програма и примерно годишно разпределение на материала в помощ на учителите.